Становище относно: изучаването на дисциплината „Право на информационните технологии“ от проф. д-р Таня Йосифова и д-р Гергана Върбанова

Необходимостта от въвеждането на дисциплината „Право на информационните технологии“ се налага от обстоятелството, че Република България е държава-членка на Европейския съюз, в който една значителна част от правната регулация е посветена именно на съвременните технологии и техните правни аспекти. Подобни дисциплини се изучават в университетите в западна Европа както като бакалавърски курсове, така и като самостоятелни магистърски програми. Свидетели сме как в българското правно мислене трудно се преодолява инерцията, свързана с използването на традиционните средства, прилагани в развитието на обществените отношения. Трудно, но все пак постепенно се преодолява тази инерция, предразсъдъци, дори съпротива на новите технологии. За съжаление малко университети насърчават изучаването на подобни дисциплини. Мотивите за тези действия и бездействия ще оставим без коментар.

Правото на информационните технологии касае както публичноправния сектор, така и частноправния сектор, с множество регулации в различни правни отрасли. Примерите са много – електронно управление, електронно правосъдие, електронни договори и др. Може да дадем пример и с потребителското право – от 1 януари влезе в сила нов Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, от 28 май 2022 г. влязоха в сила изменения и допълнения в Закона за защита на потребителите, които въвеждат Директиви на ЕС и повишават както изискванията към търговците, така и санкциите при неспазването им, които са значително завишени. В областта на търговското право може да споменем правото на он-лайн платформите и онлайн търсачките, като Регламента, който въвежда изискванията за тях от три години е действащо право и също поставя високи изисквания и критерии по отношение на дейността им, а в България има немалко онлайн платформи, които трябва да отговарят на посочените изисквания.

От една страна, правото винаги изостава от правната уредба на тези обществени отношения, които се развиват изключително бързо. Технологиите, които използваме в ежедневието, вече са настояще, а не бъдеще. Такива са електронните подписи, изкуствения интелект и Интернет на нещата, проблемите на личните данни в дигитална среда, правните въпроси, които поставят домейните и много други. Необходимо е да се даде адекватна правна подготовка на бъдещите юристи за правните институти, действащата правна уредба, философията на икономическите отношения, които представляват предмет на правото на информационните технологии. Мисленето на юристите трябва да включва и възможността обществените отношения да се развиват в електронна среда, като се отчитат спецификите ѝ и се правят съпоставки относно приложимостта, правните последици, предимствата и недостатъците, които предоставя.

Следва да се има предвид, че задълбоченото изучаване на правния режим на електронното управление, който е обект на изследване от „Правото на информационните технологии“ ще подобри процесът на дигитална трансформация в публичния сектор и ще подготви бъдещите специалисти (млади юристи) за този процес. Дигиталната трансформация и дигитализацията в публичния сектор е тясно свързана с предоставянето на електронни административни услуги, предоставяне на вътрешни електронни услуги между администрациите както и създаването на функционална единна среда за обмен на документи.

По наше мнение такава дисциплина трябва да бъде задължителна и да бъде основополагаща, като в отделните правни отрасли трябва да се разглеждат спецификите на информационните технологии като част от действащото право. Подходящо би било наред с юристи да се формират екипи, включващи специалисти по информационни технологии, които да разясняват техническата част на процесите. Едно интерактивно обучение би представлявало интерес за студентите. По този начин ще можем да предложим едно съвременно интердисциплинарно образование на младите юристи. Нещо повече, наблюдават се процеси по дигитална трансформация на всички сектори в обществото, което неминуемо изисква и сериозна подготовка на младите юристи в тази област. Правото на информационните технологии засяга всички сектори на обществения живот – облигационно право, трудово право, търговско право, упражняване на процесуални права по електронен път, право на интелектуалната собственост. Фундаментални дисциплини, които в голяма степен са засегнати от процесите на дигитализация и дигитална трансформация и ежедневно се сблъскват с въпроси от областта на „Правото на информационните технологии“.

Колебанията в съдебната практика и неправилното приложение на материалноправните норми от областта на „Правото на информационните технологии“ показва, че е необходимо задълбочено изучаване на процесите и явленията, които възникват, развиват се и се прекратяват изцяло в дигитална среда. Това би било възможно само чрез въвеждане на нови дисциплини, които отговарят на съвременното развитие на нашето общество. Архаичния подход в системата на юридическото образование не само не е полезен, но и създава млади юристи, които не са теоретично подготвени, не познават процесите и явленията в дигиталния свят, а оттам и са затруднени в работата си като магистрати, адвокати, юрисконсулти или други специалисти.

Изготвили:
проф. д-р Таня Йосифова
д-р Гергана Върбанова

Дата: 05.07.2022