Правилник на Арбитражния съд при Българска стопанска камара

І. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Арбитражен съд

Чл. 1. (1) Арбитражният съд при Българската стопанска камара (АС при БСК) е независима правораздавателна институция. Организацията на АС при БСК и статутът на членовете на арбитражната колегия се определят с устав.
(2) АС при БСК разглежда и решава граждански и търговски спорове в рамките на разрешената от ГПК компетентност, включително и спорове по интелектуална собственост, спорове за попълване на празноти в договор или приспособяването му към нови обстоятелства. АС при БСК посредничи при разрешаване на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между страните.
(3) Спорове за вещни права или владение върху недвижими имоти, както спорове по трудови правоотношения, издръжки и спорове, по които едната страна е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите не могат да бъдат предмет на разглеждане и разрешаване от съда.

Основания за компетентността на Арбитражния съд

Чл. 2. (1) АС при БСК разглежда споровете, съгласно чл.1, ал. 2, когато споразумение предвижда арбитраж или някоя от страните поиска спора да се разреши от АС при БСК и ответната страна не възрази в срока, даден и за отговор.

(2) АС при БСК провежда и медиация по реда на чл. 7 и следващите.

Арбитражно споразумение и споразумение за медиация

Чл. 3. (1) Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на АС при БСК разрешаването на спор между тях по договорно или извъндоговорно правоотношение. Арбитражното споразумение трябва да бъде в писмена форма. Тя е спазена и когато споразумението се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма или в други писмени средства за съобщения, както и в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор.

(2) Споразумението за медиация е съгласието на страните за разрешаване чрез медиация на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между тях.
(3) Арбитражното споразумение и споразумението за медиация могат да бъдат самостоятелен договор или клауза в договора (арбитражна клауза/клауза за медиация), по изпълнението на който е възникнал или може да възникне спор.
(4) Арбитражното споразумение и споразумението за медиация, включени като клауза в договор, са независими от другото съдържание на договора. Нищожността на договора не означава недействителност на съдържащото се в него арбитражно споразумение или споразумение за медиация.
(5) Страна, която знае, че не е било спазено изискване, предвидено в арбитражното споразумение или в споразумението за медиация и въпреки това продължи да участва в арбитражното производство или в медиацията, без да възрази в първото по делото заседание или при започване на медиацията, не може да се позовава на нарушението.
(6) Арбитражно споразумение е налице и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.“

Допустимост на арбитражното производство Чл. 4. Арбитражното производство може да бъде започнато, дори ако по същия спор и между същите страни има висящо дело пред съд или пред друг арбитраж.

Процедура
Чл. 5. (1) Ако страните не уговорят друго, съгласието им да възложат спора на АС при БСК означава съгласие той да се разгледа и разреши според разпоредбите на този правилник.
(2) Страните могат да се споразумеят за процедурата, която АС при БСК трябва да спазва при водене на делото, доколкото тя не влиза в противоречие с императивните норми на приложимия за арбитража закон или на принципите на този правилник.
(3) По въпроси, неуредени в приложимия за арбитража закон, от този правилник или от споразумението на страните, решаващият орган процедира според неговата вътрешна убеденост, ръководейки се от принципите на правото, естеството на арбитража и предмета на спора, като при всички случаи обезпечава равна възможност на всяка от страните за защита на нейните права и интереси.

Конфиденциалност
Чл. 6. (1) Арбитрите, медиаторите и страните, които участват в производството, са длъжни да пазят в тайна сведенията, които им стават известни при арбитрирането или медиацията. Всички протоколи, записки, доклади и други документи, получени от медиатор или арбитър в това им качество, са поверителни.
(2) При приключване на производството, ако друго не е уговорено, страните имат право да получат обратно документите и другите доказателства, без да са правени копия от тях, при условие, че това е изрично заявено при представянето им. В съставеното досие се съхраняват само материали, които не съдържат сведения, които могат да представляват търговска или служебна тайна за участниците в производството.

ІІ. ПРАВИЛА ЗА МЕДИАЦИЯ

Приложно поле
Чл.7. (1) Центърът по медиация към АС при БСК провежда медиация по имуществени граждански и търговски спорове в рамките на допустимата компетентност на АС, които са възникнали или могат да възникнат между физически и юридически лица.

(2) Наличието на висящ съдебен или арбитражен процес по същия спор не е пречка за започване на медиация.
Чл.8. (1) При наличие на съгласие, всяка страна по спора може да започне медиация чрез заявление за медиация по образец до АС при БСК.
(2) Заявлението може да се подаде и в случаите на договорена клауза за медиация при възможен бъдещ спор.
Медиатори
Чл.9. (1) В списъка на медиаторите към Центърът за медиация към АС при БСК могат да участват дееспособни лица, отговарящи на изискванията на чл.8, ал.1, т.т.1-4 от Закона за медиацията, които са вписани в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

(2) Страните могат да избират от списъка по един медиатор.

Представителство на страните
Чл.10. (1) Страните могат да се участват в процедурата по медиация лично или чрез писмено упълномощен представител.
(2) В процедурата могат да участват и адвокати.

Провеждане на медиация
Чл.11. (1) Медиаторът е свободен да се среща с всяка от страните поотделно. Информацията, която получава не трябва да бъде разкривана пред другата страна, освен ако не е овластен за това.
(2) На съвместна среща със страните, когато е възможно, се представят и доказателствата относно спора.
Чл.12. (1) Медиаторът се стреми да сближи страните с цел да се постигне споразумение.
(2) Медиаторът няма право да дава правни съвети на страните и да налага решение по спора.
(3) Медиаторът е длъжен да бъде безпристрастен и неутрален.

(Приключване на медиацията
Чл.13. Процедурата по медиация се прекратява:
1. с постигането на споразумение;
2. по общо съгласие на страните, изразено ясно и недвусмислено;
3. при отказ на една от страните, изразен в писмено уведомление до медиатора;
4. с изтичането на 6 месеца от началото на процедурата.

Такси Чл.14. (1) Таксите и разходите за провеждане на медиация се определят в Тарифата за таксите за медиация. (2) Ако не е уговорено друго, такси за медиация и другите разходи се поемат от страните по равно.

Клауза за медиация
Чл.15. Ако възникне спор при сключване или изпълнението на настоящия договор, за разрешаването му преди да прибягнат до арбитраж, страните се съгласяват да използват медиация на Центъра за медиация при АС на БСК.“

III. ПРАВИЛА ЗА АРБИТРАЖНО ПРОИЗВОДСТВО
Предявяване на иск
Чл. 16. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба. Когато тя е подадена чрез електронната деловодна система, се изисква квалифициран електронен подпис с удостоверяване на времето на подаване с квалифицирано удостоверение за време. Преписи от исковата молба, приложенията към нея и отговорът с приложенията, трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, че всяка от страните в процеса да разполага с тях, а АС при БСК - с два екземпляра. При възможност страните представят всички документи по делото и в електронна форма.
(2) Исковата молба се смята за подадена в деня, в който постъпи в секретариата на АС при БСК.
(3) С получените материали АС при БСК комплектува дело и резервно дело. След приключването на спора, представените документи се връщат на страните, ако бъдат поискани.

Съдържание на исковата молба
Чл. 17. (1) Исковата молба трябва да бъде на български език и да съдържа:
1. посочване на Арбитражния съд;
2. наименование, ЕИК или ЕГН, седалище и адрес на ищеца, наименование, седалище и адрес на ответника, телефон, електронен адрес за призоваване и уведомяване и други средства за контакт със страните и с представителя на ищеца;
3. цената на иска, когато е оценяем.
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането (петитум);
6. доказателства в подкрепа на иска;
7. името на арбитъра или искане да бъде назначен от председателя на съда;
8. документ за платена арбитражна такса и депозит за разноски;
9. опис на документите, приложени към исковата молба;
10. подпис на ищеца или на негов представител.
(2) Към исковата молба следва да бъдат приложени: арбитражното споразумение, писмени доказателства в подкрепа на иска, както и доказателства за идентификация и представителна власт. Както и преписи от исковата молба и приложените писмени доказателства според броя на ответниците.
(3) Неприлагането на арбитражно споразумение не е пречка за образуване на делото.

Цена на иска
Чл. 18. (1) Цената на иска е равна на паричната сума или стойността на правата, които се претендират.
(2) При установителни или конститутивни искове, цената на иска е равна на стойността на предмета на правоотношението към момента на предявяване на иска, а при искове за действие или бездействие - на размера на заявения имуществен интерес на ищеца.
(3) При обективно съединяване на искове цената на всеки иск се сочи поотделно. В този случай арбитражната такса се определя въз основа на общата сума на исковете.
(4) При искове с неопределена или неправилно определена цена, както и при неоценяеми искове, председателят определя дължимата арбитражна такса.

Проверка на компетентността на Арбитражния съд
Чл. 19. (1) Ако ищецът не се позовава на арбитражно споразумение или не го представя, секретариатът на съда го поканва в едноседмичен срок да го представи или да заяви, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника. Същата покана се отправя, ако председателят на съда установи, че представеното арбитражно споразумение не обосновава компетентността на АС при БСК. Покана не се изпраща, ако арбитражното споразумение се отнася до спор, който съгласно чл. 1, ал. 3 не може да бъде предмет на арбитраж.
(2) Възражението, че АС при БСК не е компетентен, трябва да се направи най-късно с отговора на исковата молба или ако няма отговор - в първото по делото заседание.
(3) Решаващият състав може да уважи закъсняло възражение за компетентност, ако има уважителна причина за закъснението.

Възражение за некомпетентност
Чл. 20. (1) Възражението за некомпетентност се разглежда от решаващия състав и той се произнася по него с определение, освен ако разрешаването на този спор е обусловено от разрешаването на спора по съществото на делото.
(2) Когато бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на АС при БСК, възражението за некомпетентност трябва да бъде направено веднага.
(3) Ако решаващият състав отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.

Недостатъци на исковата молба
Чл. 21. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 8 и 10, секретариатът съобщава това обстоятелство на ищеца и дава срок за отстраняване на недостатъците. Срокът не може да бъде по-дълъг от 2 седмици, освен по международни дела, когато максималният срок за отстраняване на недостатъците се удвоява. Той започва да тече от датата на получаване на съобщението. До отстраняване на недостатъците делото е без движение. Ако адресът на ищеца не е посочен и не е известен на арбитражния съд, съобщението за отстраняване на недостатъците се прави чрез поставяне на обявление на определено място /до входа на АС при БСК/, както и на интернет страницата на арбитражния съд, в продължение на една седмица.
(2) Ако ищецът не отстрани своевременно недостатъците в исковата молба, исковата молба заедно с приложенията към нея му се връща с разпореждане на председателя на Арбитражния съд при БСК. Ищецът може да направи възражение срещу разпореждането за връщане в 7 дневен срок от получаването му. Възражението на ищеца се разглежда от тричленен състав от арбитри определени от председателя.
(3) По същият начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на арбитражното производство.
(4) Поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването.

Отговор на исковата молба
Чл. 22. (1) След получаване на редовна искова молба, секретариатът уведомява ответника, като му изпраща препис от исковата молба с приложенията и листата на арбитражната колегия. Заедно с това секретариатът съобщава на ответника, че в двуседмичен срок от получаването на материалите /или 4 седмичен ако страна по делото има местожителство или седалище извън България/, следва да даде отговор и да представи съответните доказателства.
(2) В срока по предходната алинея ответникът следва да съобщи имената на избрания от него арбитър или да предостави това на председателя на съда.
(3) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно претендираното право е от компетентността на АС при БСК. За насрещния иск се прилагат изискванията, които важат за първоначалния иск. Ако насрещното право е установено със сила на присъдено нещо или не се оспорва от ищеца, то може да бъде предявено и по-късно.
(4) Неподаването на отговор не означава признание на иска.

Представяне на документи
Чл. 23. (1) В секретариата на съда остават на съхранение само тези документи, които съдържат основната информация за страните по спора, исковата молба, постановените решения и определения по делото. Те се съхраняват в течение на 5 години, с изключение на решението или определението, което слага край на спора, които се съхраняват 50 години.
(2) С получените материали АС при БСК комплектува дело и резервно дело. След приключването на спора представените документи се връщат на страните, ако бъдат поискани.
(3) Посочените по чл. 17, ал.2 документи се представят на български език. Писмените доказателства се представят в оригинал, придружени с превод на български език. В случай, че не се представя превод на документа, той се превежда за сметка на страната, която го представя. Председателят на съда, съответно решаващият състав, може да реши, че не е необходим превод.

Изпращане и връчване на документи
Чл. 24. (1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях материали, съобщения и призовки на посочените от тях адреси в тридневен срок от получаването им.
(2) Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определения се изпращат по пощата или чрез куриерска услуга на лице, вписано в публичния регистър за оператори на неуниверсални пощенски услуги, с препоръчана пратка с обратна разписка. По искане на страната арбитражният съд може да разпореди съобщенията да се връчат чрез частен съдебен изпълнител. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната. Когато съобщението не е връчено по друг начин, арбитражният съд може по изключение да разпореди връчването да стане от секретаря на съда по телефона или на посочен от страната електронен адрес за призоваване и уведомяване. Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014.
(3) Връчителят трябва да удостовери с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва качеството на лицето, на което е връчено съобщението. Получателят трябва да удостовери с подписа си, че е получил съобщението или пратката. Отказът да се получи съобщението се удостоверява с подписа на връчителя като този отказ не засяга редовността на връчването.
(4) Връчването по телефона се удостоверява писмено от секретаря на Арбитражния съд, който, го е извършил. Връчването на електронен адрес се удостоверява с копие от електронния запис за това.
(5) Документите по предходната алинея могат да бъдат връчени лично на страната или на неин представител, включително и от другата страна, лично или чрез представител. Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме срещу подпис със задължение да го предаде на адресата. При връчване на търговец или юридическо лице лицето, което се е съгласило да получи съобщението трябва да е работник или служител на адресата. С получаване на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.
(6) Когато страната има адвокат, упълномощен по делото, връчването може да стане в кантората на адвоката или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да стане на сътрудник на адвоката в неговата кантора. При връчването се удостоверява името и качеството на получателя. Адвокатът не може да откаже получаване на съобщение за своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното или отказ от пълномощие, които са съобщени на арбитражния съд. При отказ на адвоката да получи съобщението това се удостоверява с подписа на връчителя и направеният отказ не засяга редовността на връчването.

Получаване на документите
Чл. 25. (1) Страната, която е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, е длъжна да уведоми АС при БСК за новия си адрес. Същото задължение имат и лицето посочено за съдебен адрес, законният представител и попечителят. Задължението се вписва в призовката.
(2) При неизпълнение на това задължение, призовката се прилага към делото и се смята за връчена.
(3) Търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес.
(4) Когато на последния посочен в съответния регистър адрес, връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери никой, който да е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление на входната врата или на пощенската кутия. Когато има достъп до пощенската кутия освен залепеното уведомление екземпляр от уведомлението се пуска и в кутията. В уведомлението се посочва, че съответните книжа по делото се намират в седалището на арбитражния съд и ответникът може да ги получи в седмодневен срок в посоченото работно време. Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му.
(5) Когато на последния посочен в регистъра адрес на търговеца или юридическото лице, връчителят не намери никой при две последователни посещения в рамките на един месец и се установи, че ответникът продължително време не използва посочения адрес, и чрез посочените телефони и факс, ако има такива, не може да се извърши връчване, арбитражният съд разпорежда съобщенията да се приложат към делото и да се смятат за редовно връчени.

Връчване на документи в чужбина
Чл. 25а (1) Връчването на съобщения и документи на страна с местожителство или седалище в чужбина се извършва по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Разходите за връчване чрез куриерска служба се поемат от страната, която е поискала връчването. Връчването, отказът от приемане или обстоятелството, че адресатът не е намерен на адреса, се удостоверява с обратна разписка. Адресат, който в продължение на един месец два пъти не може да бъде намерен на посочения адрес се смята за редовно призован, ако страната, поискала връчването, удостовери със справка адресната регистрация, седалището или адреса на управление на адресата.
(2) Документът, подлежащ на връчване може да е придружен с превод на езика, който адресата разбира по искане на страната, поискала връчването и на нейни разноски.

Начало на сроковете
Чл. 26. Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, следващ получаването на съобщението. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в края на първия работен ден.

Състав на решаващия орган
Чл. 27. (1) АС при БСК разглежда и решава възложените му спорове чрез решаващия състав, който може да се състои от един или от трима арбитри.
(2) Ако решаващият орган е от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър, а двамата избрани арбитри избират председател на решаващия състав в 7-дневен срок.
(3) Когато съдът разглежда и решава спор по интелектуална собственост, избраните за арбитри, които страните посочват, могат да бъдат от списъка на експертите. Арбитър-експертите избират председател, който е от списъка на арбитрите.
(4) Страните по спора могат да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър от списъка на арбитрите, който двете страни определят по взаимно съгласие или предоставят това на председателя на съда. В този случай се избира или назначава и заместник-арбитър, който също е от списъка на арбитрите.
(5) В случай, че преди началото на арбитражното производство е проведена безуспешно медиация, страните могат да се споразумеят медиаторът да участва в решаващия състав. В този случай те се споразумяват и за другите двама арбитри и кой да председателства състава. Ако не постигнат споразумение за това, правото да определи състава принадлежи на председателя на съда, който в случая е ограничен от списъка на арбитрите.
(6) Ако страните или някоя от тях не посочи арбитър или избраните за арбитри не посочат председател на състава, правото за определянето им принадлежи на председателя на съда.

Заместване на арбитър
Чл. 28. Ако избраният или назначеният за арбитър не приеме избора или назначението, или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, страната следва да посочи друг арбитър.

Съгласие за арбитриране
Чл. 29. (1) Посоченият за арбитър с изявлението си за арбитриране подава декларация, че не са налице обстоятелства, които могат да породят съмнения за неговата безпристрастност.
(2) Всяка от страните в спора може да направи отвод на арбитър и на председателя на решаващия състав, ако съществуват данни, че те са заинтересувани от изхода на делото.
Процедура за отвода
Чл. 30. (1) Искането за отвод се прави пред решаващия състав, като се посочат основанията за отвода.
(2) Ако арбитърът не се отведе, по отвода се произнася председателят на съда. В случай на направен отвод, ако той не бъде уважен, страната която го е направила, може в 7-дневен срок от уведомяването й за това, да поиска от Софийски градски съд да се произнесе по него. Решението на съда е окончателно. Решаващият състав по своя преценка може да спре разглеждането на делото до произнасянето на съда по отвода.
(3) В случай на осъществен отвод, новият арбитър или председателят на решаващия състав се избира или назначава по реда на чл. 27.

Отвод на вещо лице или преводач
Чл. 31. На основанията, посочени в чл. 29, всяка от страните по спора може да направи отвод на вещо лице или преводач. Отводът се прави пред решаващия състав, който се произнася окончателно по отвода.

Подготовка за разглеждане на делото
Чл. 32. (1) Решаващият състав се запознава предварително с делото и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по него и попълването му с доказателства. За целта делото може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните.
(2) Решаващият състав може да разпорежда на секретаря на съда да извърши определени действия по подготовката на делото за разглеждане. Секретарят призовава страните, свидетелите, вещите лица и преводачите за датата на разглеждане на делото, определена от председателя на решаващия състав.
Място на провеждане на заседанията
Чл. 33. (1) Заседанията на АС при БСК се провеждат в неговото седалище и адрес.
(2) По молба на страните, решаващият състав може да провежда заседанията си и на друго място. В този случай разноските се авансират от страната, която е поискала заседанието да е извън седалището на съда.

Призоваване на заседание
Чл. 34. (1) Страните по делото се поканват на заседанието на съда с призовки, които трябва да бъдат получени от тях най-малко 2 седмици преди заседанието. В призовката се отбелязва номера на делото, страните по него, мястото и времето за провеждане на заседанието. В случай, че в делото участва страна, чието местожителство или седалище е извън България, срокът за призоваване се удвоява.
(2) На страните не се изпращат призовки, ако са присъствали на предишно заседание на съда, на което делото е било насрочено за следващо заседание.
(3) Със съгласие на страните, срокът по ал. 1 може да бъде намален и когато призоваването за заседания се извършва по реда на чл 24, ал. 2.
Превод
Чл. 35. Когато в заседанието участва страна, която не владее български език, решаващият състав назначава преводач, ако това е поискано. Възнаграждението на преводача е за сметка на страната, която го е поискала, независимо от изхода на делото.
Разглеждане на делото
Чл. 36. (1) Делото се разглежда в едно или повече заседания, на което страните могат да участват лично или чрез представители. Отсъствието от заседание на редовно призована страна не е пречка за провеждането му.
(2) На заседанията на съда не се допуска присъствието на трети лица, освен ако е налице изрично съгласие на страните за това.
(3) По съгласие на страните, делото може да се разгледа и реши в закрито заседание, въз основа на представените по делото доказателства.
(4) Делото може да се разгледа и реши в закрито заседание и ако ответникът в отговора си на исковата молба признава иска. Когато ответникът признае иска в арбитражно заседание, по искане на ищеца решаващият състав прекратява съдебното дирене и постановява решение съобразно признанието. Арбитражният състав не може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
(5) По съгласие на страните, решаващият състав може да проведе открито заседание чрез видеоконферентна връзка, когато техническите условия го позволяват, чрез избрана от него електронна платформа.

Спогодба
Чл. 37. (1) След откриване на първото заседание решаващият състав прави предложение на страните да приключат делото със спогодба.
(2) Решаващият състав може да прави предложение за спогодба по всяко време до постановяване на решението.
(3) Ако страните постигнат спогодба пред решаващия състав, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от арбитъра или арбитрите.
(4) Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражното решение при уговорени от тях условия.
(5) При приключване на спора със спогодба по ал. 3, съдът възстановява половината от внесената арбитражна такса.

Доказателства
Чл. 38. (1) Всяка от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или направените възражения.
(2) Страните представят писмените доказателства в оригинал или заверени от тях копия. Представените доказателства от едната страна се връчват своевременно и на другата. Страните могат да използват електронни доказателства.
(3) Решаващият състав преценява доказателствата по свое вътрешно убеждение.
Събиране на доказателства
Чл. 39. (1) Решаващият състав може да изисква от страните да представят други доказателства, както и да призовава свидетели, да назначава вещи лица или да изисква от трети лица удостоверения и други документи, ако това е необходимо за разкриване на истината по делото. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава възможност да вземат становище по тях, както и да представят насрещни доказателства.
(2) Когато по делото има назначено вещо лице, всяка от страните е длъжна да съдейства на вещото лице за събиране на необходимите сведения, включително като осигурява достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на експертното заключение.
(3) След като представи заключението си, вещото лице участва в заседанието, за да отговори на въпросите на страните и даде допълнителни пояснения, ако такива се налагат. По съгласие на страните, съдът може да освободи вещото лице от задължението да се яви на заседанието.

Съдействие на държавен съд
Чл. 40. (1) АС при БСК или заинтересуваната страна, с негово съгласие може да поиска от компетентния съд у нас или в чужбина да събере доказателства, необходими за делото.
(2) Ако страните не са уговорили друго, АС при БСК може, по искане на една от тях, да задължи другата страна да вземе подходящи мерки за обезпечаване правата на молителя. Обезпечителните мерки не могат да засягат трети лица. При допускане на тези мерки АС при БСК може да определи гаранция, която молителят да представи.
Изменение на иска
Чл. 41. Ищецът може да измени предявения иск и без съгласие на ответника. Решаващият състав може да откаже да допусне изменението, само ако то би затруднило неоправдано защитата на ответника или своевременното решаване на делото. Тези правила се прилагат и за насрещния иск.

Участие на трети лица
Чл. 42. (1) Встъпване и привличане на трето лице в процеса е допустимо само със съгласието на страните по делото. Привличането на трето лице изисква и съгласието на лицето, което се привлича. Съгласието на третото лице е необходимо и за предявяване на обратен иск срещу него.
(2) Привличането на трето лице е допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Съдът може да допусне и по-късното му привличане, ако страните по делото не се противопоставят и привличането му няма да забави неоправдано своевременното решаване на делото.

Спиране на производството
Чл. 43. (1) По молба на страните решаващият състав може да спре делото за определен срок, но не по-дълъг от шест месеца.
(2) Ако в седмодневен срок след изтичане на срока за спиране страните не поискат нов срок, или никоя от страните не поиска възобновяване на делото, то се прекратява с разпореждане на председателя на съда по доклад на решаващия състав.

Протокол
Чл. 44. (1) За арбитражното заседание се води протокол от секретар-стенограф от списъка на стенографите при съда. Той се подписва от председателя на състава и назначения за заседанието секретар след окончателното му изготвяне, което трябва да бъде в рамките на тридневен срок от заседанието. Копие от протокола се връчва на страните.
(2) По молба на страна в производството, протоколът може да бъде поправен или допълнен. Поправката или допълването на протокола става с определение на решаващия състав. Копие от поправения или допълнен протокол се изпраща на страните. Всяка от страните може да направи възражение по извършената поправка или допълнение най-късно в следващото заседание, а ако делото е обявено за решаване - най-късно до изтичане на срока за произнасяне.
(3) По предложение на решаващия състав и със съгласие на страните, за отделно заседание или за всички заседания по делото, може да не се води протокол.
(4) В случаите на провеждане на заседание чрез видеоконферентна връзка, на страните се осигурява достъп до видеофайла от проведеното заседание.
Приложим закон
Чл. 45. Ако страните по спора не са избрали приложимия закон или изборът на закон е недопустим, решаващият състав прилага закона според стълкновителните норми, които смята за приложими в случая.

Решение
Чл. 46. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество. Съдът се произнася с решение и когато има признание или отказ от иска.
(2) Когато страните поискат постигната от тях спогодба да бъде възпроизведена в решението, то има силата на обикновено арбитражно решение.

Постановяване на решението
Чл. 47. (1) Когато съдът сметне, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение.
(2) Решението се взема от едноличния арбитър или с мнозинство на гласовете в закрито заседание. Председателят гласува последен. Ако не може да се формира мнозинство, решението се постановява от председателя. Арбитърът, който не е съгласен с решението, отразява това обстоятелство при подписване на решението. Той може да приложи към решението, в седмичен срок след изготвянето му, особеното си мнение.
(3) Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако възпроизвежда спогодба на страните или ако те изразят съгласие, то да не съдържа мотиви. Мотивите се подписват от членовете на решаващия състав.
(4) Ако след приключване на устните състезания, но преди произнасяне на решението, се установи, че правото на защита на някоя от страните е било нарушено или че делото се нуждае от допълнително изясняване на обстоятелствата по него, решаващият състав възобновява разглеждането на делото с определение.
(5) Постановеното арбитражно решение е окончателно и слага край на спора, освен в случаите по чл. 50.

Съдържание на решението
Чл. 48. Решението трябва да съдържа:
1. наименованието на Арбитражния съд;
2. дата и място на постановяването му;
3. имената на председателя и на членовете на решаващия състав;
4. наименованието на страните и третите лица по делото;
5. предмета на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;
6. мотиви;
7. диспозитив, включително и в тежест на кого са разноските;
8. подписи на председателя и членовете на решаващия състав;

Обявяване на решението
Чл. 49. (1) След подписването на решението от едноличния арбитър или поне от двама от членовете на решаващия състав, то се вписва в книгата за решенията и се съобщава на страните по делото.
(2) Преписи от решението се връчват на страните, само ако арбитражните разноски са били изцяло изплатени.
(3) Преписите се заверяват от секретаря на съда и печата на АС при БСК.

Поправки и тълкуване на решението
Чл. 50. (1) По искане на страна по спора или по свой почин, решаващият състав може да поправи явна фактическа грешка, допусната в решението. Страните трябва да се уведомят за исканата поправка.
(2) Всяка от страните, след като уведоми другата, може да поиска от решаващия състав тълкуване на решението, когато то е неясно.
(3) Искането за поправка или тълкуване може да бъде направено в рамките на едномесечен срок от получаването му.
(4) По поправката и тълкуването съдът може да даде възможност на страните да бъдат изслушани или да представят в определен от него срок писмени становища. Той се произнася по поправката или тълкуването в едноседмичен срок от искането, съответно от получаването на становищата на страните.
(5) Поправката на решението за арбитражните разноски става с определение при спазване на изискванията на предходните алинеи.
(6) Поправката и тълкуването стават неразделна част от първоначалното решение.

Допълнително решение
Чл. 51. (1) Решаващият състав по искане на страните може да постанови допълнително решение по претенции, по които е пропуснал да се произнесе. Страната, която иска допълването, трябва да уведоми другата страна за направеното искане. Когато искането е основателно, решаващият състав постановява допълнително решение при съответно спазване на разпоредбата на чл. 50, ал. 4.
(2) Допълнителното решение става неразделна част от първоначалното решение.

Изпълнение на решението
Чл. 52. (1) Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните. То се изпълнява доброволно.
(2) При липса на доброволно изпълнение, арбитражното решение се изпълнява по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Завършване на производството с определение
Чл. 53. (1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение.
(2) Определение за прекратяване на производството се постановява:
1. при оттегляне на иска;
2. при спогодба по чл. 37, ал. 3;
3. при липса на предпоставки, необходими за решаване на делото по същество или когато поради бездействие на ищеца делото остане без движение в течение на повече от 6 месеца.

Арбитражни такси и разноски
Чл. 54. (1) Страните по делото дължат арбитражни такси и разноски, установени от секретаря на съда или от решаващия състав, въз основа на Тарифата за дължимите арбитражни такси и разноски по спорове пред АС при БСК.
(2) Секретарят на съда или решаващият състав указват на страната, която иска да бъдат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства.
(3) Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.
(4) Възнагражденията на секретар-стенографа, вещите лица, преводачите и свидетелите, както и техните пътни и дневни разноски, се определят от решаващия състав.

Клауза за арбитраж
Чл. 55. (1) Всички спорове, породени от настоящия договор или които се отнасят до него, ще бъдат решавани от АС при БСК, съобразно неговия правилник.
(2) В случай, когато закон или договор предвиждат, АС при БСК решава и спорове за попълване на празноти или приспособяване на договора към нововъзникнали обстоятелства.
(3) Към клаузата за арбитраж страните могат да включат уговорки за приложимия закон, броя на арбитрите, езика на заседанията и др.

Правила за арбитраж ad hoc
Чл. 56. За арбитраж ad hoc се прилагат съответно правилата за институционалния арбитраж, освен ако страните не се споразумеят за други правила за разглеждане на спора.

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА
Измененията на настоящия Правилник се прилагат към арбитражни производства, образувани след тяхното приемане, освен ако страните в арбитражното споразумение изрично са предвидили, че се прилага редакцията на Правилника, актуална към датата на сключване на арбитражното споразумение.
Настоящият Правилник е утвърден на заседание на УС на БСК с протокол № 12 от 15.12.1998 г. и влиза в сила от 4 януари 1999 г.
Настоящият Правилник е изработен на основата на Закона за международния търговски арбитраж (Обн. ДВ, бр. 60 от 1988 г., изм. и доп. ДВ, бр. 93 от 1993 г., изм. ДВ. бр.59 от 26 Май 1998г., изм. ДВ. бр.38 от 17 Април 2001г., изм. ДВ. бр.46 от 7 Май 2002г., изм. ДВ. бр.102 от 1 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. и доп. ДВ. бр.8 от 24 Януари 2017г.). Ползвани са Правилата за медиация и арбитраж на Световната организация за интелектуална собственост и Правилата за арбитраж на Американската арбитражна асоциация.
Правилникът е актуализиран с решение на Арбитражната колегия взето на 06.03.2001 г., което е утвърдено на заседание на УС на БСК проведено на 14.06.2001г., протокол № 19 и влиза в сила от деня на утвърждаване.
Правилникът е изменен и допълнен с решение на Арбитражната колегия взето на 28.11.2023 г., което е утвърдено на заседание на УС на БСК проведено на 10 януари 2024 г., протокол № 2 от 10 януари 2024 г. и влиза в сила от деня на утвърждаване.