Относно ЗИД на Търговския закон на обществено обсъждане

БЕЛЕЖКИ

по предложения от министъра на правосъдието Закон за изменение и допълнение на Търговския закон на обществено обсъждане

Възразяваме срещу изменението на чл. 637 ТЗ, въведено с §12 на ЗИД на ТЗ, с което се предвижда решенията по арбитражните производства срещу длъжника да нямат действие по отношение на синдика и кредиторите по несъстоятелността.

Сега действащия чл.637 ТЗ е конструиран логически и систематически в синхрон с цялостната уредба на несъстоятелността. Арбитражните производства са уредени законово като алтернатива на държавния съд (в рамките на арбитражната им компетентност) и тяхната уредба в Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА). По силата на тази уредба влязлото в сила решение на арбитражния съд е равносилно на решението на държавния съд и едно подобно изключване на арбитражното производство и арбитражното решение от обхвата на чл.637 ТЗ в проекта на ЗИД на ТЗ буди тревога. То е дискриминационно и неоправдано.

Ако има каквито и да е съмнения в дейността на отделен арбитражен съд и съмнения за участието на фиктивни кредитори или арбитражен процес, който заобикаля закона, е необходимо да се вземат мерки за контрол на дейността на арбитражните съдилища, като се санкционират и отстранят тези арбитражи, които не са изрядни и се използват за лично облагодетелстване и за източване на масата на несъстоятелността.

Подобен подход беше възприет с измененията в чл.19 от ГПК от 2017 г.[1], като беше премахната възможността за отнасяне на потребителските спорове пред арбитражна институция заради дейността на недобросъвестни арбитражи. От тази радикална мярка за неарбитрирумост на потребителските спорове – решение, което е доста крайно, в крайна сметка пострадаха всички арбитражни съдилища, които действат законосъобразно и потребителите, и в крайна сметка - обществото. Защото в повечето държави-членки на Европейския съюз потребителските спорове са арбитрируеми, като потребителят разполага с едно допълнително средство за защита. В тази връзка, за да се постигне преследваната цел е необходимо да се засили контролът над арбитражните съдилища и ако е необходимо да се измени ЗМТА, като се увеличат контролните функции на Инспектората към министерството на правосъдието. Като следваща стъпка е необходимо въвеждането на акредитация на арбитражните съдилища в България (или създаването на Камара на арбитражите като съсловна организация), съответно вписването само на тези, които отговарят на определени критерии в специален регистър към Министерство на правосъдието. А дотогава не е налице законово основание за третиране на арбитражните производства и решения по-различно от предвидения досега ред.

Арбитрирането е прието в цял свят като бърз, гъвкав и справедлив алтернативен способ за решаване на спорове. С предлаганото изменение се подкопава доверието в арбитражната дейност, поставя се под съмнение безпристрастността и компетентността на арбитрите, нанася удар по имиджа на арбитражни съдилища, които функционират от десетки години и имат висок национален и международен престиж.

Разклащането на доверието в арбитражните производства в условията на икономически сътресения, които очаквано ще доведат до увеличаване на търговските спорове и още по-висока натовареност на съдилищата, не е в полза на правораздавателната дейност. Предлаганата промяна увеличава правната несигурност и допълнително способства за непредвидимост и нестабилност на икономическа среда.          

[1] ДВ, бр. 8 от 2017 г.

Дата: 13.06.2022