arbiter@bia-bg.com +3592 932 09 17

Актуално

Арбитражният съд при БСК осигурява ефективно, модерно и достъпно правораздаване

Таня Йосифова е професор по Гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство. Член е на Софийската адвокатска колегия. Има над 20 години юридически стаж. Автор е на три монографии в областта на гражданското и търговското право – „Мнимо представителство“, „Комисионният договор“ и „Действие на договора спрямо лицата“. От 2008 г. до момента е арбитър в Арбитражния съд на Българската стопанска камара. Била е лектор в множество обучения по право на информационните технологии и правни аспекти на електронната търговия, както и преподавател по Интернет право в магистърска програма по „Дигитален маркетинг“ в УНСС, преподавател по краткосрочни курсове и специализации по Интернет право в Института за следдипломна квалификация в УНСС. Специализирала е през 2007 г. в Бизнес училището в Орхус, Дания; през 2003-2004 г. - в Юридическия факултет на Университета в Берген, Норвегия, след спечелен конкурс и стипендия от Министерство на образованието и науката, а през 2005 г. Участва в Лятното училище по Сравнително право в Университета в Залцбург, Австрия.

През април 2022 г. Управителният съвет на БСК Ви избра за председател на Арбитражния съд към БСК. В каква насока смятате да насочите усилията си за бъдещото развитие на Съда?

Арбитражният съд към БСК е институция, която се е утвърдила в бизнес и юридическите среди със своя авторитет, изграждан последователно и устойчиво във времето. За този авторитет допринасят членовете на арбитражната колегия, като утвърдени професионалисти с богата биография и безупречна репутация, които са достатъчна гаранция за високото качество на правораздаването. На базата на досегашните успехи смятам, че Арбитражният съд при БСК има потенциала да се развива и да привлича стопански субекти, които желаят ефективно, модерно и достъпно правораздаване. Насоката, в която ще насоча усилията си като председател, е да включим новите технологии в служба на едно съвременно правораздаване. Пандемията от Ковид-19 показа как общуването с помощта на дигиталните технологии спестява време и средства, при което е без значение къде физически се намираш - щом разполагаш с необходимата технология (която вече е все по-достъпна), можеш да общуваш практически с целия свят. Убедена съм, че предимствата на новите технологии ще продължават да се търсят и след края на пандемията.

На кое свое лично качество разчитате най-много, за да доведете делата до успех?

Обичам да се срещам и да общувам с хората, да ги изслушвам, да виждам тяхната гледна точка и позиция, и да им помагам при решаването на проблемите. Наред с това, високо ценя новаторството и прогресивното мислене, обмяната на идеи и процеса на тяхната реализация. Комбинацията от тези мои качества ще бъде водеща и като председател на Арбитражния съд при БСК.

Каква е разликата между арбитраж, медиация и съдебно производство?

Има съществени разлики между трите. Арбитражът и медиацията са алтернатива на държавното съдебно производство.

При арбитража страните възлагат решаването на спора си на избрани от тях арбитри, като за целта сключват арбитражно споразумение и се съгласяват да зачитат постановеното от Арбитража решение, което има задължителна сила (сила на пресъдено нещо). Производството е само в една инстанция и, именно по тази причина, арбитражният състав не е толкова формализиран при събирането на доказателства, защото е необходимо да се съберат всички възможни доказателства, за да могат арбитрите да вземат обосновано и правилно решение, подкрепено с убедителни доказателства. Държавното съдебно производство обичайно се развива в три инстанции, което означава продължителност във времето. Спазват се строгите правила на Гражданския процесуален кодекс, които са свързани с ограничения при представянето на доказателства пред въззивната и касационната инстанция. Представете си колко време минава от подаването на исковата молба, насрочването на първото заседание до влизането на съдебното решение в сила, особено ако е било обжалвано - обикновено години, които костват на страните много средства, усилия и загубено в съдебни битки време.

Медиацията е структурирана доброволна процедура, при която страните по един спор се подпомагат от независим медиатор (който не е задължително да е юрист), но сами вземат решение как да уредят отношенията си. Ако те постигнат споразумение, то ще има действие между страните по него, но за да има изпълнителна сила, е необходима санкцията на съда, т.е. районният съд трябва да го одобри в рамките на едно охранително производство. Като модерен арбитражен съд, и ние предлагаме медиаторски услуги, които могат да се ползват не само от бизнес субектите, но и от потребителите.

Какви са предимствата на арбитража пред държавните съдилища?

На базата на сравнението, което направих, могат да бъдат изтъкнати предимствата на арбитража, които са признати в европейски и в световен мащаб. От една страна, производството е много по-бързо и ефективно в сравнение с държавното, от което не страда качеството му, защото се събират всички възможни доказателства. От друга страна, арбитражното производство е по-евтино, защото се дължи само една арбитражна такса, а ако в хода на производството е необходимо - и разноски при назначаването на вещи лица. Арбитражното производство е конфиденциално (споровете се разглеждат при закрити врата), то не е подчинено на правилата на Гражданския процесуален кодекс и, в този смисъл, е по-гъвкаво. Страните избират арбитри, на които имат доверие, а самото арбитражно решение има сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. България е страна по Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения и на Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж. На практика това означава обезпечаване на изпълнението на българско арбитражно решение в чужбина.

През последните месеци темата „форсмажор” придоби много силно звучене. Какво всъщност представлява форсмажорът като правно понятие и какви са възможностите му за приложение в настоящата обстановка?

Форсмажор (от френски - force majeure) е термин, който на български се превежда като „непреодолима сила“ и е дефиниран в чл.306 от Търговския закон като „обективно непредвидимо и непредотвратимо обстоятелство от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, при настъпването на което длъжникът спира изпълнението си по договора“. Тоест това обстоятелство е основание за освобождаване от отговорност за неизпълнение, и то – само докато трае непредолимата сила, за което длъжникът трябва да уведоми своите кредитори. С оглед доказването на подобно обстоятелство при евентуални спорове, арбитражите могат да издават сертификати за форсмажор. Такива обстоятелства могат да бъдат природни бедствия, стачка, налагане на ембарго и др. Войната също може да бъде непреодолима сила, но само по отношение на тези субекти по договори, които са пряко засегнати от нея (например, търговски дружества, които имат търговски отношения с дружества от Украйна и Русия). Форсмажорът се преценява винаги конкретно и в настоящата ситуация не може да се обявява общ форсмажор за всички търговски договори и във всички сектори в икономиката.

 


Дата: 09.05.2022

Арбитражен съд при БСК

20+ години опит
  • Арбитражът е по-бърз, по-евтин и конфиденциален
  • Производството е едноинстанционно
  • Подлежи на съдебен контрол от Върховния касационен съд
  • Страните избират арбитрите и процедурата
  • Арбитражното решение може лесно да бъде изпълнено в чужбина

Контакти

  • Чаталджа 76, ет. 1, София

  • arbiter@bia-bg.com

  • +3592 932 09 17, +359 988 961 100

  • BIA.Arbitration

© 2020 Арбитражен съд при БСК. All rights reserved | Общи условия за ползване | Design by BIA